Колко ще ни струва еврото?
Ангела Меркел го назовава „ нашата обща орис “. Политиците в целия необятен набор от Еманюел Макрон до Виктор Орбан го считат за най-важната институция на обединена Европа.
В същото време някогашният английски външен министър Уилям Хейг го беше описал като „ горяща постройка без никакви изходи “. „ Макар да бе опит, умислен да ги сплоти, в действителност нищо не е разделяло Европа в такава степен като еврото ", споделя и нобеловият лауреат по стопанска система Джоузеф Стиглиц.
Изобщо еврото е безконечният извор на разногласия в обединена Европа. А в идващите няколко години има всички изгледи таман България да се окаже във фокуса на тези разногласия.ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички членки на Европейски Съюз, като се изключи Дания (и Англия, доколкото тя към момента е в съюза). Но страната ни в този момент е в в действителност неповторима позиция: до момента в който страни като Чехия и Швеция умишлено се стараят да не покриват критериите, с цел да не влязат в еврозоната, България ги покрива и желае да влезе, само че не може.
Много технократи в европейските институции, а и в някои по-влиятелни национални държавни управления, считат, че с приемането на еврото не трябва да се прибързва, най-малкото до момента в който приходите в България не се приближат още малко до междинните за съюза.
Вероятно имат учредения да считат по този начин. Малцина даже и у нас си дават сметка, че „ конвергенция “ значи растеж освен на заплатите, само че и на цените. До момента на никое място въвеждането на еврото не е довело до съществени инфлационни процеси - съгласно формалната статистика. Но напълно не е по този начин съгласно субективните усещания на хората. Откъде идва това несъгласие и какви са възможностите то да се получи и в България?
„ Няма да има инфлационни импулси над здравословните нива – нито при влизането във валутния механизъм ERM II, нито при приемането на еврото “, акцентира Димитър Радев, шеф на Българската национална банка, в изявление за Българска национална телевизия. „ Това обаче не значи, че цените ще останат неизменими. Ние се намираме в развой на действителна конвергенция. Този развой, наред с другото, значи приближаване до междинните нива в Европа както на приходите, по този начин и на цените “.
СЪЗДАДЕНО ОФИЦИАЛНО ПРЕЗ 1999, еврото просъществува три години във „ виртуален " тип, преди на 1 януари 2002 дванайсет европейски страни да заменят с него националните си валути. Още тогава започнаха и първите талази на неодобрение от обвързваното с смяната всеобщо повишаване. Германците даже прекръстиха еврото на teuro - от teuer, безценен. Мнозина италианци и през днешния ден ще ви обяснят, че краят на благосъстоянието им е пристигнал през 2002 година с първия досег до новите пари.
В същото време и Евростат, и всички останали проучвания демонстрират, че приносът на валутната промяна към инфлацията е бил най-малък - сред 0.09 и 0.6 % (според другите проучвания и за другите държави).
Статистиката ли лъже, или хората са жертва на всеобща самозаблуда? Всъщност нито едното, нито другото. СТАТИСТИКАТА Е ПРАВА, че във всички досегашни образци за въвеждане на еврото - от огромния му дебют през 2002 година до Литва през 2015 година – този развой няма видим резултат върху инфлацията. Но и потребителите са прави да виждат удара върху портфейла си.
Противоречието има в действителност напълно просто пояснение: значимите поскъпвания засягат единствено избрани браншове и артикули, без да могат значително да трансформират индикаторите при огромната потребителска кошница, обсъждана от статистиката. Но в това време става дума за всекидневно употребени артикули и услуги, и то от тези, при които смяната в цената е най-забележима.
В механизмите на повишаването няма нищо загадъчно. Най-важният от тях е закръглянето на цените в новата валута, тъй че да наподобяват атрактивни.Ако в Словакия, да речем, един самун е коствал 49.99 крони преди смяната, след нея той би трябвало да е 1,66 евро - една не напълно „ комерсиална “ цена. За да реализират отново същата „ атрактивност “, търговците го усилват до 1,99 евро. На доктрина закръгляването би трябвало да работи и в двете направления – някои неща да нарастнат, други – да поевтинеят малко. В практиката обаче няма случай на закръгляване надолу.
Има и още два фактора. Първо, преходът към евро носи избрани разноски за търговците, които те като цяло (твърди изследване на Deutsche Bundesbank) са склонни да трансферират напряко към клиентите си. И второ, промяната на валутата води до така наречен „ феномен на рационалното нехайство “ – принудени непрекъснато да пресмятат мислено цените, множеството хора в един миг умишлено престават да обръщат внимание на измененията, даже когато са в тяхна щета.
КОИ ЦЕНИ ТРЪГВАТ НАГОРЕ ПРИ ЕВРОТО? Преди десетина години двама икономисти от Организацията за икономическо съдействие и развиване, Феликс Хюфнер и Изабел Коске, проучиха всички налични данни, с цел да отговорят на този въпрос преди въвеждането на еврото в Словакия. „ Може да се чака, че смяната на валутата ще докара до доста повишение на цените в голям брой браншове, изключително видимо в тези, свързани с развлеченията ", предизвестиха тогава те. Ефектът върху цялостната измервана инфлация (според така наречен Хармонизиран показател на потребителските цени, или HICP), не е огромен – Хюфнер и Коске го оцениха на не повече от 0,32%. Но той е доста видим, тъй като става дума за артикули от ежедневна нужда: кафето, цигарите, вестникът. Неслучайно швейцарският икономист Ханс Волфганг Брахингер измисли така наречен „ показател на възприеманата инфлация “ и сподели, че съгласно усещанията на потребителите в Германия инфлационният резултат от еврото е бил четири пъти по-голям, в сравнение с го мери статистиката.
Всички изследвания по тематиката демонстрират най-сериозно повишаване в издателския бизнес, ресторантьорството, във фризьорските салони и билетите за кино. Хотелските стаи, ваканционните пакети и пътуванията също внезапно потеглят нагоре. Всъщност резултатът е най-силен за хората със междинни и по-високи приходи, които харчат повече за развлечения.
Дори и в Литва, която одобри еврото в края на дефлационен цикъл с рекордно ниски лихви, отново се видя сходно повишаване. Евростат регистрира най-видими корекции в цените в кафенетата, фризьорските салони, жилищните наеми и домашните поправки.
РАЗБИРА съдебна експертиза, ЕВРОТО НОСИ И ЕФЕКТИ в противоположната посока. Влизането в еврозоната теоретично може да докара до понижаване на лихвите по заемите и до отпадане на част от рисковата награда при облигациите. Националната банка на Литва пресметна, че единствено в първата година изгодите за жителите от по-ниските лихви са надхвърлили 40 милиона евро, плюс още 18 милиона, спестени поради отпадането на трансферни и обменни такси. Последното е изключително значимо за България, където паричните преводи от диаспората в чужбина са главен стопански фактор. От друга страна, първият от тези резултати може да бъде обезвреден от почналото общо повишение на лихвите в международен мащаб. Колкото до диаспората, основна част от прехвърлянията към България идва от нееврови страни, като Съединени американски щати, Канада и Англия.
ОСВЕН ТОВА ДОСТЪПЪТ до по-евтини пари крие и опасности. Той може много да разхлаби финансовата дисциплинираност на българските държавни управления, а образецът на Гърция и другите южноевропейски страни в това отношение е прекомерно сладкодумен. Както споделяше Алън Грийнспан, при основаването на еврозоната всички взеха решение, че Югът ще се държи като Севера, че италианците ще стартират да харчат като германци. Това не се случи.
В този смисъл забавянето на процедурата по българското участие не е безусловно нещо неприятно. Може би даже е за положително. Единственият проблем е, че то бе направено с цената на заобикаляне на разпоредбите. На слагане на нерегламентирани на никое място условия, единствено в неофициални и устни договаряния. И на разчитане на положителната воля на българското държавно управление. За момента тя е реалност. Но идващите няколко години могат да я подложат на доста тествания.
КОНСТАНТИН ТОМОВ, главен редактор на Investor DIGEST. Материалът е публикуван в списанието, брой 8, 2019
В същото време някогашният английски външен министър Уилям Хейг го беше описал като „ горяща постройка без никакви изходи “. „ Макар да бе опит, умислен да ги сплоти, в действителност нищо не е разделяло Европа в такава степен като еврото ", споделя и нобеловият лауреат по стопанска система Джоузеф Стиглиц.
Изобщо еврото е безконечният извор на разногласия в обединена Европа. А в идващите няколко години има всички изгледи таман България да се окаже във фокуса на тези разногласия.ПРИЕМАНЕТО НА ЕВРОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всички членки на Европейски Съюз, като се изключи Дания (и Англия, доколкото тя към момента е в съюза). Но страната ни в този момент е в в действителност неповторима позиция: до момента в който страни като Чехия и Швеция умишлено се стараят да не покриват критериите, с цел да не влязат в еврозоната, България ги покрива и желае да влезе, само че не може.
Много технократи в европейските институции, а и в някои по-влиятелни национални държавни управления, считат, че с приемането на еврото не трябва да се прибързва, най-малкото до момента в който приходите в България не се приближат още малко до междинните за съюза.
Вероятно имат учредения да считат по този начин. Малцина даже и у нас си дават сметка, че „ конвергенция “ значи растеж освен на заплатите, само че и на цените. До момента на никое място въвеждането на еврото не е довело до съществени инфлационни процеси - съгласно формалната статистика. Но напълно не е по този начин съгласно субективните усещания на хората. Откъде идва това несъгласие и какви са възможностите то да се получи и в България?
„ Няма да има инфлационни импулси над здравословните нива – нито при влизането във валутния механизъм ERM II, нито при приемането на еврото “, акцентира Димитър Радев, шеф на Българската национална банка, в изявление за Българска национална телевизия. „ Това обаче не значи, че цените ще останат неизменими. Ние се намираме в развой на действителна конвергенция. Този развой, наред с другото, значи приближаване до междинните нива в Европа както на приходите, по този начин и на цените “.
СЪЗДАДЕНО ОФИЦИАЛНО ПРЕЗ 1999, еврото просъществува три години във „ виртуален " тип, преди на 1 януари 2002 дванайсет европейски страни да заменят с него националните си валути. Още тогава започнаха и първите талази на неодобрение от обвързваното с смяната всеобщо повишаване. Германците даже прекръстиха еврото на teuro - от teuer, безценен. Мнозина италианци и през днешния ден ще ви обяснят, че краят на благосъстоянието им е пристигнал през 2002 година с първия досег до новите пари.
В същото време и Евростат, и всички останали проучвания демонстрират, че приносът на валутната промяна към инфлацията е бил най-малък - сред 0.09 и 0.6 % (според другите проучвания и за другите държави).
Статистиката ли лъже, или хората са жертва на всеобща самозаблуда? Всъщност нито едното, нито другото. СТАТИСТИКАТА Е ПРАВА, че във всички досегашни образци за въвеждане на еврото - от огромния му дебют през 2002 година до Литва през 2015 година – този развой няма видим резултат върху инфлацията. Но и потребителите са прави да виждат удара върху портфейла си.
Противоречието има в действителност напълно просто пояснение: значимите поскъпвания засягат единствено избрани браншове и артикули, без да могат значително да трансформират индикаторите при огромната потребителска кошница, обсъждана от статистиката. Но в това време става дума за всекидневно употребени артикули и услуги, и то от тези, при които смяната в цената е най-забележима.
В механизмите на повишаването няма нищо загадъчно. Най-важният от тях е закръглянето на цените в новата валута, тъй че да наподобяват атрактивни.Ако в Словакия, да речем, един самун е коствал 49.99 крони преди смяната, след нея той би трябвало да е 1,66 евро - една не напълно „ комерсиална “ цена. За да реализират отново същата „ атрактивност “, търговците го усилват до 1,99 евро. На доктрина закръгляването би трябвало да работи и в двете направления – някои неща да нарастнат, други – да поевтинеят малко. В практиката обаче няма случай на закръгляване надолу.
Има и още два фактора. Първо, преходът към евро носи избрани разноски за търговците, които те като цяло (твърди изследване на Deutsche Bundesbank) са склонни да трансферират напряко към клиентите си. И второ, промяната на валутата води до така наречен „ феномен на рационалното нехайство “ – принудени непрекъснато да пресмятат мислено цените, множеството хора в един миг умишлено престават да обръщат внимание на измененията, даже когато са в тяхна щета.
КОИ ЦЕНИ ТРЪГВАТ НАГОРЕ ПРИ ЕВРОТО? Преди десетина години двама икономисти от Организацията за икономическо съдействие и развиване, Феликс Хюфнер и Изабел Коске, проучиха всички налични данни, с цел да отговорят на този въпрос преди въвеждането на еврото в Словакия. „ Може да се чака, че смяната на валутата ще докара до доста повишение на цените в голям брой браншове, изключително видимо в тези, свързани с развлеченията ", предизвестиха тогава те. Ефектът върху цялостната измервана инфлация (според така наречен Хармонизиран показател на потребителските цени, или HICP), не е огромен – Хюфнер и Коске го оцениха на не повече от 0,32%. Но той е доста видим, тъй като става дума за артикули от ежедневна нужда: кафето, цигарите, вестникът. Неслучайно швейцарският икономист Ханс Волфганг Брахингер измисли така наречен „ показател на възприеманата инфлация “ и сподели, че съгласно усещанията на потребителите в Германия инфлационният резултат от еврото е бил четири пъти по-голям, в сравнение с го мери статистиката.
Всички изследвания по тематиката демонстрират най-сериозно повишаване в издателския бизнес, ресторантьорството, във фризьорските салони и билетите за кино. Хотелските стаи, ваканционните пакети и пътуванията също внезапно потеглят нагоре. Всъщност резултатът е най-силен за хората със междинни и по-високи приходи, които харчат повече за развлечения.
Дори и в Литва, която одобри еврото в края на дефлационен цикъл с рекордно ниски лихви, отново се видя сходно повишаване. Евростат регистрира най-видими корекции в цените в кафенетата, фризьорските салони, жилищните наеми и домашните поправки.
РАЗБИРА съдебна експертиза, ЕВРОТО НОСИ И ЕФЕКТИ в противоположната посока. Влизането в еврозоната теоретично може да докара до понижаване на лихвите по заемите и до отпадане на част от рисковата награда при облигациите. Националната банка на Литва пресметна, че единствено в първата година изгодите за жителите от по-ниските лихви са надхвърлили 40 милиона евро, плюс още 18 милиона, спестени поради отпадането на трансферни и обменни такси. Последното е изключително значимо за България, където паричните преводи от диаспората в чужбина са главен стопански фактор. От друга страна, първият от тези резултати може да бъде обезвреден от почналото общо повишение на лихвите в международен мащаб. Колкото до диаспората, основна част от прехвърлянията към България идва от нееврови страни, като Съединени американски щати, Канада и Англия.
ОСВЕН ТОВА ДОСТЪПЪТ до по-евтини пари крие и опасности. Той може много да разхлаби финансовата дисциплинираност на българските държавни управления, а образецът на Гърция и другите южноевропейски страни в това отношение е прекомерно сладкодумен. Както споделяше Алън Грийнспан, при основаването на еврозоната всички взеха решение, че Югът ще се държи като Севера, че италианците ще стартират да харчат като германци. Това не се случи.
В този смисъл забавянето на процедурата по българското участие не е безусловно нещо неприятно. Може би даже е за положително. Единственият проблем е, че то бе направено с цената на заобикаляне на разпоредбите. На слагане на нерегламентирани на никое място условия, единствено в неофициални и устни договаряния. И на разчитане на положителната воля на българското държавно управление. За момента тя е реалност. Но идващите няколко години могат да я подложат на доста тествания.
КОНСТАНТИН ТОМОВ, главен редактор на Investor DIGEST. Материалът е публикуван в списанието, брой 8, 2019
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ